Как да опечем /на някого/ пита хляб

Разпръсваш брашното (базовите факти) и старателно го скупчваш в средата (оформяш си основното становище)

Изкопаваш с показалец ямка в средата на купчинката. Така казваш „мене ей тва тука нещо ми е интересно...” – БОЦ! и определяш връзката си с темата, а и защо е важна за читателя.

Размесването е да огледаш явлението от всички перспективи, динамично променяйки го – взимаш малко оттук, слагаш го там, събираш две неща заедно, сплескваш буците, образуваш еднородното тесто – впечатлението, че всичко е наред с логическата ти мрежа.

Маята е добрия, толерантен тон и красноречието, слепващо всичко заедно, без която хомогенност, дори на теория да съществува, не се усеща на практика.

Солта е интересното, моментите когато оставяш думите да увисват половин секунда преди да ги кажеш, за да могат другите да ги предвкусят.

Разточването е като заключение, там проблема добива „прозрачна” яснота и прегледност.

Можеш после да оставиш госта си да украси питата, както баба ти ти е давала като дете. Така става по-приятна за окото, по-уникално-персонална. Визирам събразяване с коментар

Преди да се тури да се пече, питката трябва да се помаже, а и тавата също - трябва да се подсигури някои благи уговорки да „темперират” очакванията с действителността.

Печенето е под лъчите на събеседническата критика. Хубаво е тя да е умерена. Ако изобщо я няма или е прекалено слаба, хляба ще остане суров и приятелят ти никога не ще го вкуси. (Макар че ти също имаш роля- да насърчаваш самостоятелни разсъждения, реално от него зависи дали хляба ще се изпече, единствен той може да се прояви тук).

Престоява известно време след разговора, „обикаля си питката” – и тогава, още същата вечер на заспиване, си чупваш малки залчета и си спомняш, че ...

а да се получи всичко са били нужни двама приятели

Посвещавам тази метафора на най-добрите си добри приятели, Цанко и Валя, с които съм споделял по пейките в студените нощи топлия фурнаджийски хляб на приятелството. ОБИЧАМ ВИ!!

 

не съм виждала досега нещата по този начин, но това е оригинално и много точно. Ще го запомня. поздрави( прочетох и други неща от теб.) Радвам се когато звучат искрено.

Аз щото съм от оная малка група момчета, които са месили и пекли пита (и то в лагерни условия!) тъй че виждам много романтика в процеса.)

пс: а не звучат ли [i]всички[i] искрено?